Алисе Муртезова е родена на 19.05.1977 г. в гр.Бяла, Русенско. През 1999 г. завършва „Начална училищна педагогика” със специализация – „Логопедия”, бакалавърска степен. Има 6 магистърски степени: „Логопедия”; „Публична администрация”; Здравен мениджмънт; Икономика и мениджмънт; „Международни финанси и международно търговско право”; „Национална сигурност”. В момента е административен директор на лечебни заведения „МЕДИКА”. От 2010 г. е Председател на ОбС на БЧК; член е на общото събрание на НС на БЧК и на Българска болнична асоциация.

Алисе Муртезова е кандидат за общински съветник от листата на ПП ГЕРБ – Русе.

Ако има човек, който може да ръководи няколко екипа с общо численост от 1000 човека, повечето високо квалифицирани специалисти; да се раздава като доброволец и да ръководи доброволци от различни възрасти; да кипи от идеи и да не пропуска и най-малкия детайл от изпълнението им; способен постоянно да учи и да обучава, като в същия момент намира време да изслуша болката и проблема ви, да го вземе присърце и да помогне, а едновременно с това може да бъде любяща майка, съпруга и жена – то името на този човек е Алисе Муртезова.

Не, тя не е свръх човек. Не се е родила със златна лъжичка в устата, не носи белезите на показен блясък и шик. Тя е от онези хора, които са приели за своя мисия да помагат, да градят, да направят света около себе си малко по-добър. Самото раздаване е източникът на нейната сила. Ако не познавате всичките й социални роли, ако не сте изчели впечатляващото й CV с 6 магистърски дипломи, а просто съдбата ви срещне с нея „на неутрален терен”, вие със сигурност пак ще бъдете запленени от нейната откритост и съпричастност, от способността й да бъде естествена, да изслушва и да ви даде изключително адекватно решение на споделения проблем.

Алис е израснала в русенското село Помен в общността на алианите, разклонение в исляма. Най-големия капитал, който е получила в живота, е любовта и подкрепата на семейството си. Получила е и мъдростта на общността – едно дете не е дете само на родителите си, то е дете на всички – всеки има правото и задължението да го закриля, напътства, разпитва, да изисква почит и смирение от него.

„На село до толкова бях свикнала да поздравявам всички, които срещна, че когато майка ми ме доведе за първи път в града, ние вървяхме по „Борисова”, а аз не спирах да казвам „Добър ден” на хората”, спомня си с усмивка Алис.

Усещането си за общност тя носи през целия си живот. Разбира се, тази общност се разширява заедно с броя на любимите й хора и приятели в годините, но съпричастността остава.

 

Точно това усещане за съпричастност, за защита на уязвимите и ощетените от съдбата хора, я отвежда в редиците на Младежкия Червен кръст още като ученичка в 9-и клас на Гимназията по облекло. Червеният кръст ме е изградил като личност, признава Алис Муртезова, която от 2010 година е председател на Общинския съвет на БЧК в Русе и член на Общото събрание на Националния съвет на Червения кръст. От 16-годишна до днес каузите на хуманитарната организация са нейни каузи. „Плени ме зарядът на доброволците, обученията, възможността да си истински полезен!” Когато става дума за тази доброволческа дейност Алис не познава понятието „нямам време”, всяка лична жертва си струва в името на хората, които наистина имат нужда от помощ и подкрепа в труден момент. Така и в нощта на 7 ноември 2006-та, когато автобус падна от моста край Бяла и загинаха 17 души, заедно с екип доброволци, психолози и специалисти по първа помощ при бедствия и аварии от БЧК, Алис е на мястото на трагедията. Оказват психологическа помощ и подкрепа на близките, съдействат на спасителните екипи…Така е и при кървавия инцидент в село Божичен през 2007-ма, когато на 27 февруари при взрив в котел за производство на боза загинаха трима работници. Още си спомня трудния момент, в който трябва да съобщят на 7-годишно дете, че мама вече я няма…

Животът й е до толкова свързан с Червения кръст, че първият тест за мъжа до нея е именно отношението му към тази й кауза. Ако не приеме нейната отдаденост на организацията, той не може да остане в живота й. На този тест е подложен и д-р Кирил Панайотов. Макар че и двамата живеят в Русе, те се срещат за първи път по време на лятна ваканция край брега на морето. Когато любовта пламва и решават да заживеят заедно, тя поставя директно въпроса: „Ако имаш нещо против моята работа за Червения кръст, нещата между нас няма да се получат!”. Оказва се, че той не само няма нищо против, но и споделя напълно нейните ценности.
Двамата са чудесен екип, както в работата, така и в живота. Следят новостите в медицинските стандарти, пренасят модели от различни държави, където пътуват. Алис кипи от идеи и енергия за учене. Същото темпо за развитие и усъвършенстване налага и на екипите в лечебни заведения „Медика“. Докато д-р Панайотов е управител на лечебните заведения, тя е административен директор. Алис с удоволствие му отстъпва водещата роля – и в бизнеса, и в семейството. Не само заради патриархалното възпитание, което е получила, но и заради истинското й възхищение пред интелекта на партньора си. При всяко трудно и важно решение, което касае бизнеса или семейството, последната дума има Панайотов. За всички, които познават размаха и твърдия й характер, е трудно да повярват, че лидерът Алис отстъпва пред друг лидер, но тя има железен аргумент „Защото е най-умният човек, когoто познавам!”.

 

Именно в тази взаимна почит и любов се крие и тайната на здравата спойка между двамата. 7-годишният им син носи името на баща си и възторжено обяснява на многобройните им международни приятели: „Аз се казвам Кирил, като единия от братята Кирил и Методий – те са създали славянската азбука!”. Разговорите с детето ме променят, признава Алис. Малкият Кирчо познава семейните традиции и на християнските, и на мюсюлманските празници. Също като майка си, знае да сведе глава, да целуне ръка и да поиска прошка и благословия от по-старите и по-мъдрите членове на семейството. Различните родови религии на Алис и Кирил не само не ги разделят, а привнасят повече радост и мъдрост в дома им. Там винаги са добре дошли и двете по-големи деца на Кирил Панайотов.
В динамичния живот на административния директор на „Медика” няма време за много сложни драми и любезности. Ако възникне конфликт, той трябва да се изясни веднага с честни аргументи и от двете страни. Тя знае, че е критична и много взискателна, а това понякога я прави не толкова симпатична. За да предложим качествена услуга на хората, ние трябва да учим и да се развиваме постоянно, казва Алис. Признава, че самата тя е чувствителна към чуждата критика, но винаги я обмисля внимателно и ако е градивна, прави всичко възможно, за да отстрани повода за нея.


Думата „екип” е важна за нея. Когато изградиш екип и имаш хора, на които се доверяваш, времето ти стига за повече неща. Слабостта й са ощетените от съдбата, страдащите, а най много децата. Точно това е и причината първата й специалност, когато е избирала своя път в живота, да е логопедията. Страда и се радва заедно с всяка една майка или баща, които се борят за живота и здравето на своето дете. Очите й се пълнят със сълзи за децата, на които медицината не може да помогне, защото мъката на техните родители минава през сърцето й.
Откровеността й е понякога стряскаща, но Алис остава спокойна: „Не ме е страх да съм открита, защото мога да застана зад всяка моя дума!”
Във всяка нова битка влиза подготвена – винаги има максимално ясен и подробен план за действие и в този план отчетливо се вижда всичко, което е поискала и вложила първо от себе си и своя екип, а после и очаквания резултат, но този резултат е насочен неизменно към обществената полезност на начинанието й.

Приоритети в програмата на Диана Иванова >>>