Проф. Михаил Илиев – роден на 07.02.1955, с. Новачене, обл. Плевен; завършва инженерна специалност „Изчислителна техника“ в Русенския университет “Ангел Кънчев”; 1990г. защитава образователна и научна степен Доктор по конкурс на Технически университет – София в МИИСП – Москва; 2016 г. придобива Научна степен „Доктор на науките“; от 2011 г. е Професор по „Комуникационни мрежи и системи“ в катедра „Телекомуникации“; 2014 г. – Награда Русе за цялостен принос и дългогодишна дейност в областта на висшето образование и наука; 2015 г. – Носител на златна значка на Русенския университет „Ангел Кънчев“; в момента е Декан на факултет „Електротехника, електроника и автоматика“.

 

 
Неговата страст е науката. Но бърза да уточни, че става дума за приложна наука, която е винаги близо до реалния бизнес. Така го е учил баща му – да се образова, да се развива, но винаги да има в ръцете си практически знания и умения, които да му помогнат да оцелее и в най-трудни времена. Професор Михаил Илиев не е роден в Русе, но родителите му се заселват в Русе през 1959 г. Тогава е едва 4-годишен. В Русе завършва средното си образование в Техникума по електротехника, а в последствие получава и висше инженерно образование по специалността „Изчислителна техника” в Русенския университет /тогава ВИММЕСС/. Тук създава свое семейство с колежката си от висшето инженерно училище Ваня, тук се раждат и израстват и двете му деца – дъщеря и син, с които много се гордее.
 
След завършване на висшето си образование в Русенския университет Михаил Илиев, е избран за асистент. Това дава тласък на кариерата му като научен работник и преподавател във висшето учебно заведение. Днес той е  професор с научна степен „Доктор на науките“. В Русенския университет е избиран за ръководител на катедра „Телекомуникации“, заместник-ректор на Русенския университет. Към момента е Декан на факултет „Електротехника, електроника и автоматика“, където се обучават около 1000 студенти, докторанти и специализанти. Ръководил е екипи за работа по над 20 успешно завършени научни и учебно-научни инженерингови проекти от местен, национален и европейски мащаб.

 

„Умните и интелигентните хора движат света напред. Самоусъвършенстването е процес, продължаващ през целия живот и няма точка в ученето. От труда и усилията на всеки основно зависи как ще живее.”, убеден е професор Илиев. В човешките си и професионални взаимоотношения той винаги търси разумния компромис в името на по-добрите бъдещи резултати, но да направиш избор за разумен компромис понякога се оказва сложна задача. Във всички подобни случаи му помага принципа „Ако можеш да направиш добро – направи го! Ако не можеш да помогнеш, поне не пречи!” Неблагодарността боли, затова „Направи добро и го забрави, то винаги ще намери начин да се върне при теб!” В този житейски принцип Михаил Илиев е имал възможност да се убеди многократно.

 

Бог е съвестта на човека. Той живее във всеки от нас и ни говори с гласа на съвестта ни, казва професор Илиев. Без претенциите за дълбока религиозност, той е осъзнал още в младежките си години, че има неща, които не бива да се правят. Спомня си как, докато е служил в казармата, веднъж го домързяло да си обуе „кубинките“, но го срещнал дежурният офицер и той закуцукал под предлог, че си е ударил крака. Два часа след това невинната му лъжа се превръща в истина – счупил точно този крак. „Тогава разбрах, че за каквото излъжеш, после ще го платиш и изстрадаш!”, изповядва житейските си истини професорът.

 

 

Романтиката е толкова важна за душата, колкото науката за развитието на ума. И ако науката движи икономическия прогрес напред, романтиката съхранява сърцето и човешката чувствителност, убеден е Михаил Илиев. Двамата със съпругата си имат един ежедневен ритуал, който се е съхранил във всичките години на съвместен живот – това е задължителната вечерна разходка. Русенците, които ги познават и обичат, се радват, когато виждат семейство Илиеви, по кея, в парка на младежта или по тихите улички на нашия град. За прекрасните взаимоотношения в семейството на професора спомагат не само често подаряваните цветя, но и споделената страст към музиката, поезията, дори споделената сълза от книга или филм.

Боли го от опростачването на обществото, от това, че хората всъщност не ценят това, което имат. Желанието му е да споделя знанията и опита си в образованието, науката и технологиите, защото качественото образование и високата квалификация са предпоставка за стандарт и просперитет в живота. „Конструктивната критика е функция на интелигентността, но критикарството е патология!”, казва професорът.